Сталин и Чърчил подготвят правителството на ОФ с премиер Кимон Георгиев още през есента на 1943 и пролетта на 1944!!!

Кимон Георгиев

Или

Мръсните игри на СЮМЗ*, в частост на Сталин и Чърчил:

1.      Кремъл създава правителството на ОФ с премиер Кимон Георгиев още през пролетта на 1944 г. 

2.      Операция "Малигатони" и мисия "Клариджис" на английската "Сикрет сървиз" подготвят правителството на ОФ с премиер Кимон Георгиев в контраигра обаче.

Невероятно е - да, но факт:

§        Сталин още през август 1943 посочва Кимон Георгиев за бъдещ премиер.

§        Сталин и Кремъл проектират за целта създаване на правителство на ОФ в Трънския Балкан още през пролетта на 1944 г.

§        Чърчил и "Сикрет сървиз" с "пропаднали мечти" по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната, а защо не с прикриващи операции.

§        Британската операция "Малигатони" - септември 1943 г.

§        Британската мисия "Клариджис" - януари 1944 г.

§        Славчо Трънски и Трънския партизански отряд.

В края на 1943 г. Бюрото за специални операции на английската "Сикрет сървиз" в Кайро в изпращат осем техни агенти при българските партизани.

За наш"те комунисти мисията е загадка.

Даже за другарката Цола Драгойчева!

Тя пише по-късно в спомените си:

"В ръководството на Партията само гадаехме за истинската цел на мисията".

Официално знаели за оказване на помощ с дрехи и оръжие.

Специалният агент Джон Маккълън Уокър - кавалер на няколко английски военни ордени и на един съветски – се оказва, че не е момче за увеселителни разходки.

Английски историци пишат по-късно за план на правителството за разгръщане на партизанско движение в България под английско ръководство, който е изоставен по-късно.

Британското правителство на Уинстън Чърчил не обича да говори за тайни агенти и тайни мисии, което означавало задкулисни машинации.

А мисията в Трънския Балкан и на Балканите е точно такава.

Истинската й същност няма да се намери дори в професионално написаната книга на близкия до тайните служби на Острова Струърс Джонсън "Необикновени разузнавачи", излязла скоро след войната и посветена на мисията.

Тя никога не е превеждана на български.

Защо ли?

На въпрос на Стоуърс Джонсън към Славчо Трънски каква е причината, отговорът е, че в последната глава поставил под съмнение честността и чистотата на някои от българите, участници в събитията.

Но наш"те казионни историци от 9.9.1944 и до сега си мълчат - я я чели, я не, но мълчат... И знаят Защо.

Стоуърс Джонсън е добросъвестен автор, но мисията е от особена секретност. Любопитно е, че тук той популяризира, в англоезично-четящия свят, знаменития полицай Никола Гешев. Сетън Уатсън, шеф на Бюрото за специални операции е изумен, като казва:

"Не може да бъде! Такъв човек не е съществувал! Невъзможен е! Измислен!" –

това е неговата реакция.

На 15 септември 1943 година в Албанските планини са хвърлени с парашути шестима агенти: майор Мостин Дейвис, канадецът Ник Монро – преводач, Шейн, Джек Уот и Джон Уокър. След двумесечен преход те пристигат в Църна трава, където, освен югославски, действа и българският Трънски отряд на Денчо Знеполски и Славчо Трънски.

 Славчо Трънски

Мисията е посрещната радушно. В пряк контакт с англичаните влизат Владо Тричков от щаба на НОВА, който говори английски, и Боян Българанов от Политбюро. Агентите са настанени в удобни къщи. Майор Дейвис говори за благородната цел на мисията, но от Кайро не идва ни оръжие, ни дрехи. Лошо време, оправдава се майорът. Той е потомствен аристократ, суров воин и не търпи възражения. Другите оправдания са: проблеми в Африка, липсва подходящо оръжие и т. н.

Докато един ден Славчо и Денчо притискат благородника - с калъчката, както те си знаят - до стената:

Или още другата нощ да пристигне транспорт с оръжие и дрехи, или действаме по военновременните закони – смятаме ви за провокатори и ще бъдете разстреляни.

Сам майор Дейвис застава до радиостанцията и още през другата нощ на голяма поляна в 22 часа са запалени огньове във формата на буквата П за ориентир на транспортите, които хвърлят десетки сандъци с дрехи и оръжие.

Гафът е загладен. Временно. Защото Дейвис и другарите му продължават да се държат съмнително: разпитват за броя на партизаните, за това колко отряда има в България и пр. 

За да бъда коректен в твърденията си, че благородната мисия е камуфлаж, ще цитирам политика и историк Джордж Ерман. В "Голямата стратегия" той обнародва меморандум на британското правителство от август 1943 година, в който се планира

"... да се усили снабдяването на партизаните в Гърция, Югославия, Румъния и Албания",

при това с настояване да се ограничи изпращането на оръжие, и се препоръчва партизаните да преминат към действия на малки отряди от командоси. В търсене на тайната мисия, не можем да пренебрегнем нейното наименование.

Хората от специалните служби по света винаги са се отличавали с хитроумни кодирания на тайни замисли в наименованията на операциите – в нашия случай – тя е операция "Малигатони".

Така преди три-четири века са наричали на Острова една особено люта супа. Никакви асоциации не свързват чорбата  "Малигатони" с пращането на дрехи и оръжия.

И като сме в кухнята, нека сложим край на един любим на българските демократи мит, в който в ролята на официален документ влиза една салфетка, която Чърчил и Сталин уж си разменили под масата по време на вечерята след известното Московско съвещание. И с това си поделили парчетата баница, наречена сфери на влияние.

Една Измишльотина от неизброимите мръсни номера на любителя на уискито. Никаква подялба на Балканите на сфери на влияние не е имало на Московското съвещание. Чърчил предлага нещо от този род, но като официално предложение, което още по-официално рязко е отхвърлено от съветската делегация и лично от Генералисимуса. Иначе опит за това четири години по-рано прави посланикът на Великобритания в Москва сър Стафорд Крипс. Той предлага през юли 1940 година СССР да влезе във война с Германия, като на Сталин се гарантира бъдещото господство на Балканите и Източна Европа. Сталин не намира за необходимо да отговори на джентълмена дипломат.

Всичко е документирано.

И тук наш"те казионни - мълчат.

Прочее Нобеловият лауреат за литература (и такъв е бил Чърчил, за разлика на Обама, който е Нобелов лауреат за  мир 2009 - бел. Н.Т.) непрекъснато измисля и плагиатства. "Желязната завеса" например – фраза, приписвана на Чърчил, си има истински автор и това е Гьобелс, който я употребява за първи път в "Дас Райх" през 1942 година. 

Сега ще разрушим още един мит за добрия алкохолик и любител на пурите евреинът чичко Чърчил. Ако трябва да му дадем някаква нашенска титла, тя би следвало да е "Пръв гробокопач на България".

"Правителството на Негово Величество никак не се счита за ангажирано за запазване на България като независима държава" -

пише той в меморандум от 13 август 1943 година до Рузвелт.

В края на август 1943 година агенти на "Сикрет сървиз", пуснали паяжините си в самия Кремъл, съобщават в Лондон:

"Според Сталин в България, някъде в Балкана, трябва да се оформи свободна зона и в нея – Отечественофронтовско правителство. Избран е и бъдещият премиер – Кимон Георгиев."

Явно са надушили Кимон Георгиев като избранник на "бащата на народите" .

 Уинстън Чърчил

Това се превръща в един от най-големите кошмари за Уинстън Чърчил. Такова правителство, признато веднага от СССР, обезмисля всичките му борби и зачерква мечтите му по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната.

И най-сетне разпарчетосване на "конюшнята",

както той нарича България между победителите:

Гърция, Турция и Югославия.

Това е бил планът за България на разплутия от уиски Чълчил през 1943/44 г.

Едно такова правителство по силата на международните споразумения може да поиска военна помощ от Червената армия, а стъпването на съветския ботуш в България означава запазване на нейната цялост, преустановяване положението на война между България и Англия и Щатите и какво ли още не...

А тук наш"те казионни - съвсем мълчат.

Именно предотвратяване на създаването на Отечественофронтовско правителство в Балкана е лютата чорба, която забърква в кухнята си Чърчил. Вероятно в свръхтайната са посветени единствено суровият благородник Мостин Дейвис и суперменът Джон Уокър.

Мисията с най-високо ниво на секретност, е единствената възможна свободна зона, която може да бъде отвоювана единствено в района на Трънския отряд на Славчо Трънски и Денчо Знеполски и това е повече от ясно.

И така масонът-евреин Кимон Георгиев осъмна на 9.9.1944 министър-председател...

За да започне трагедията на България, та до днес!

Пояснения

* СЮМЗ - Световното Юдео-Масонско Задкулисие
по частични материали в Уикипедия и във в-к "Десант"

д-р инж. Никола Тодоров, доцент