Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2007 23:43 - Петролният пик
Автор: nrg Категория: Технологии   
Прочетен: 2393 Коментари: 1 Гласове:
0



...Copy-Paste Material...
Петролният пик - анализ на един анархист


Петролният пик е тема, на която не се обръща особенно внимание в анархо-средите. Но това може да ни изиграе лоша шега. Добре е анархистите да са запознати по-обстойно с проблема и последствията от него, както и да имат някаква идея какво може да се направи.

Какво представлява петролния пик

Често пъти на "петролният пик" не му е обръщано достатъчно внимание заради съмнението, че това е поредният капиталистически блъф от рода на "Проблем 2000". Самите корпоративни медии се опитват да втълпят, че няма проблем, знайни и незнайни икономисти без никакви научни познания ни уверяват, че петрол винаги ще има и "свободният пазар" ще намери някакъв начин да задоволи търсенето (вероятно нужният петрол ще се появи просто от въздуха). За жалост научните фактите говорят, че проблема е съвсем реален. Не малко геолози като Колин Кампбел (Colin Campbell) и Жан Лахер (Jean Laharre) разкриват една стряскаща картина.

С термина "петролен пик" на едно находище се нарича достигането на максимума на добива на суров петрол след което продукцията постепенно намалява до пълното изчерпване. Графично добивът от едно петролно поле се изобразява като камбана. Когато се съберат данните за всички полета в една страна се вижда кога настъпва пикът за тази държава, а когато се съберат данните за всички нефтодобивни райони по света се вижда глобалният пик.

image

Както се вижда от графиката ние или вече сме достигнали този глобален пик или съвсем скоро ще го достигнем, а през следващите 40 години добивът ще намалява. За първи път идеята за петролен пик и последвало намаляне на добивите е изказана през 50-те години на 20 век от геолога М. Хуберт. Той предсказал, че САЩ ще достигнат своя пик през 1970. Тогава никой не му повярвал. Но през 1971 това се случило. Настъпила първата петролна криза. Забравете за фантазиите на икономистите, повечето геолози днес изказват мнение, че глобалния пик ще настъпи между 2005 и 2010, след това добивите ще намаляват всяка година с около два до осем процента. Други страни освен САЩ, които са преминали своя максимум са Великобритания, Норвегия, Китай, Мексико, Венецуела, Индонезия, Русия, Сирия, Либия, Катар и няколко други. Все още не са достигнали своя пик повечето арабски страни в Близкия Изток, освен ако не ни представят фалшиви данни и не са един балон подобен на компанията Енрон. Саудитска Арабия предоставя 8 милиона барела петрол дневно от използваните 82 милиона на ден. 60% от нейния петрол идва от едно единствено гигантско нефтено поле, което се използва вече почти 60 години. Това не е единичен случай. 20% от световния петрол идват от 14 гигантски полета, като много вече са преминали своя пик или съвсем скоро ще го направят. Гигантско нефтено поле не е намирано от години.

За повече информация по научната страна на въпроса може да проверите тези връзки:

www.oilcrisis.org/campbell/
www.peakoil.ie/
www.energybulletin.net/
http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_Oil
www.dieoff.org/

Последствията от достигането на петролния пик

Петролния пик не значи край на петрола (поне не веднага, а след няколко десетки години), а значи край на евтиния петрол. И под евтин не се разбира само като цена в пари. Големите и леснодостъпни полета са открити още преди години, сега се насочваме към все по-малките полета, обикновенно труднодостъпни и изискващи повече ресурси за добиването им. Често петролните шисти на Канада се посочват като заместител, но преработването им в петрол е скъпо струващо. За по-нагледно представяне нека кажем, че в Саудитска Арабия за производството на 40 барела петрол е необходима енергия равняваща се на един барел петрол,а в Канада от енергията на един барел се добиват едва два, без дори да броим и технологично необходимите 10 барела вода, която се замърсява при преминаването си през инсталациите и допринася за екологичния проблем. Рано или късно ще се стигне до момента, когато за да произведем един барел енергия, ще ни е необходим също един барел енергия. И тогава производството няма да има смисъл.

Много "експерти" посочват природния газ като заместител на петрола. Но положението там е подобно. Той също е изчерпаем ресурс и според оценките ще се свърши малко след петрола. Другите алтернативи на петрола, които сме открили до този момент не изглеждат твърде обещаващи. За да е в движение настоящия автомобилен парк, ако преминем на био-гориво, ще трябва повечето от обработваемите земи по света да отглеждат културите използвани за това алтернативно гориво. Ами къде ще отглеждаме културите за прехрана ? "Водородната икономика" също е почти фантазия. Не защото водородът не става за гориво, а защото го няма в свободно състояние в природата. Добиването му е енергоемко, често пъти получената енергия е равна на изразходената. "Атомната алтернатива" ? В момента има около 450 атомни електроцентрали в света, за да покрият изцяло енергийните нужди на планетата, техният брой трябва да нарасне на повече от 1600. Но уранът е също така изчерпаем ресурс. Различните прогнози варират, но с такъв огромен брой електроцентрали уранът ще свърши за не повече от 15 години, оставяйки ни опасни отпадаци, радиоактивни с векове. Да не забравяме, че по-големият брой централи води до по-голям риск от "втори Чернобил". Вятърните и слънчевите електроцентрали засега дават твърде малка мощност, а и не се забелязват сериозни изследвания и разработки в тази област, макар че ако има някаква надежда то вероятно трябва да я търсим точно там.

И докато петрола свършва, неговото потребление се увеличава. Днешната система не просто е експлоататорска и пагубна за околната среда, тя е така устроена, че води до самоунищожението на човечеството. Индустрията и селското стопанство са базирани на наличието на ивтини горива. Хранителните продукти често пъти се налага да пътуват стотици и хиляди километри за да се доставят на хората. Какво ще стане тогава ? Добър пример е това, което се случи в Северна Корея след разпадането на СССР. Тази страна разчиташе на редовните доставки на гориво от "Големия комунистически брат". В началото на 90-те години на 20 век те секнаха. Индустрията и селското стопанство бяха блокирани, настана масов глад.

Петролът - пропилян подарък

Петролът е един от приподните подаръци, който трябваше да ни помогне да изградим устойчива икономика независеща от изчерпаемите източници. Ние не се възползвахме.

Докато не се стигна до този повратен момент в историята, никой не си даваше сметка колко наистина евтин е петролът. Защо не се почнаха по-рано търсенето на алтернатива ? Преди няколко десетилетия петролните компании всякак възпрепядстваха развитието на алтернативните проекти, нямаше начин и да е друго, при положение, че капиталистическата система изисква само и единствено печалби. И в името на тези печалби дори е допустимо пожертването на бъдещето. Много неща можеха да се направят докато имахме в изобилие този природен подарък. Сериозното и систематично търсене на алтернативни източници на енергия можеше да започне още с оповестяването на изводите от изследванията на Кампбел. Можеше да се стимулира изпозването на по-малко гориво от населението по съвсем прости и ненасилствени начини. Градският транспорт можеше да е напълно безплатен (нещо за което анархистите винаги са се борили), така хората щяха да имат изгода да пътуват с рейс вместо със собствените си коли. Един автобус превозващ 50 човека със сигурност използва по-малко гориво отколкото 50 човека качили се в 50 автомобила. Икономиката и селското стопанство можеше така да се организират, че да не се налага твърде често превозването на суровини и стоки на твърде големи разстояния. Можеше да се подеме и разяснителна кампания за намаляване на безпричинно използване на гориво - не е нужно да ходим с автомобила до кварталния магазин, който е на 100 метра за да си купим малко чипс и кока-кола Така щяхме да изчерпим петрола по-бавно и да дадем повече време на учените за търсенето на алтернатива. Но нищо не беше направено.

По-лошото е, че продължава да не се прави нищо. Макар да сме много закъснели, все още не сме преминали фаталната граница. Куба е пример, че дори и с малко петрол, може да се поддържа икономиката в сравнително стабилно състояние. Хората на този остров се върнаха към локалното селско стопанство при което не е нужно транспортирането на храните на големи разстояния, в градовете бяха пуснати специално модифицирани рейсове позволяващи нормалното превозване на повече от 100 човека и т.н. Така, че може да се справим макар и с наполовина свършил петрол. Разбира се, дните в които се качвахме в колата за да отидем до близкия магазин безвъзвратно ще отминат. Но тази "градска моторна култура" не е най-големия проблем. По-опасно е, че продължава безконтролно да се изразходват енергия и ценни суровини в индустриални количества. Трябва да си дадем сметка, че всяка нова произведена лека кола означава по-малко материали и по-малко енергия за произодството на слънчеви панели примерно. "Когато свърши петролът ще строим вятърни турбини" - изглежда евтино и лесно, но нека се замислим от къде ще вземем енергия за изкопаването на необходимите метали, транспортирането им, обработването им, превръщането им в необходимите детайли, сглобяването им в една турбина и транспортирането и до подходящо място. Нека се замислим как ще става това при липса и на гориво и на лесно достъпни материали, защото милиони тонове материали ще гният и ръждясват в милиони коли зарязани край пътя, вместо да стоят в складовете готови да бъдат използвани. Но това не е всичко - ние не само съсипваме природните ресурси, но го правим по такъв начин, че унищожаваме и самата среда в която живеем - атмосферата и водите са все по-замърсени, задействахме така наречения "парников ефект". "Замърсяването не е необратимо, всичко може да се изчисти", ни уверяват "експертите". Но как ще стане това без необходимата енергия ?

Петролът започва да се използва като полезен ресурс по времето на ранния капитализъм. Дали това е съвпадение или именно това евтино гориво спомага за разразстването на този тумор може да се спори. Много експерти обаче се обединяват около едно - в навечерието сме на шестото масово измиране на видовете на планетата Земя и този път не динозаврите, а хората ще изчезнат. В основата на индустриалната революция стои евтината енергия - първоначално получавана от въглищата, след това от петрола и електричеството. Тази евтина енергия ни позволи лесно да извлечем огромни количества от земните минерални ресурси, но ние не ги използвахме рационално и станахме зависими от тях. Евтината енергия доведе и до изсичането на горите, замърсяването на реките, индустриалния океански риболов почти довел до липсата на живот във водите, превръщането на огромни площи плодородна земя в пустиня. "Разширявай се или умри" - принципа на капитализма, който също е и принцип на раковите клетки в тялото. Но както раковите образувания накрая умират заедно с тялото, което са убили, така и капитализмът ще погине, но ще повлече всичко със себе си.

Реакциите на елита

Не оставайте с впечатление, че крупните капиталисти и политическия елит няма представа за проблема породен от достигането на петролния максимум. Напротив, те дори усилено вземат мерки и се подготвят, макар тази тяхна подготовка да е далеч от очакваната - развитие на технологиите, икономично изпозване на оставащия петрол и т.н.

Мерките са вече добре познати - видяхме ги приложени след атентатите от 11 септември 2001 и ураганът "Катрина". Кризите винаги дават претекст на властта да разшири своите правомощия, да ограничи свободата и да изкара военните на улицата, уж за да ни брани от мародери. Станахме свидетели на войната в Ирак, която не е нищо друго освен война за петрол. Човешките жертви нямат значение. Някои крайнодесни теории, дори желаят по-чести войни и кризи за да се намали ненужното, бедното, безправното население на планетата.

"Патриотичният акт" и войницитге стрелящи по "мародери" (!?) по наводнените улици на Ню Орлеанс са крайната мярка, до която самите управляващи не обичат да прибягват, не защото имат морални угризения за невинните жертви, а защото както войската може да стреля по народа, така и народа може да стреля по войската, а тогава може да стане страшно за елита. Има много примери от историята за революции завършвали с гилотинирани крале или избити помешчици. Затова властта отделя толкова много внимание на промиването на мозъците от детска възраст. През годините различни методи са използвани за овладяване на съзнанието на масите - като се почне от религията (използвана за същата цел векове преди появата на капитализма), мине се през "културата на консуматорското общество" и подражанието на пошли звезди, та се стигне до "националната идея" и "войната с тероризма".

Така наречената "национална идея" и нейното логическо продължение - фашизмът е тежката артилерия в арсенала. Тя вече бе използвана през 20 век в Европа за да се овладеят масите в условия на тежка икономическа криза. Мислите че хората са се променили за един век и вече не могат да бъдат така лесно излъгани ? Грешка. Като разгледаме данните от няколко социологически изследвания проведени през 2004 можем да си направим горчиви изводи. 45% от американците вярват, че Бог е създал света преди около едва 10 000 години !? Как можеш да накараш такива хора да разберат ,че за създаването на петрола са необходими милиони години и е пред изчерпване !? Те са сигурни, че всичко - тигрите и мечките, петролът и евтините китайски DVD-плейъри са се появили преди няколко хиляди години от нищото по волята на Бог и той може да ги създаде отново. Хора, толкова уплашени да проявят самостоятелна мисъл с готовност подкрепят за про-фашистки режими...

Пътят пред нас

Има една поговорка казваща, че жабата няма да изкочи от малкия си мръсен гьол, докато той не започне за завира постепенно. За жалост огромни маси от хора наподобяват тази жаба и ще се размърдат само при силна заплаха. Няма голям смисъл да очакваме, че усиленото разпространение на анархистки идеи още утре ще доведе до събуждането на хората от дълбокия сън. Не че пропагандата по принцип е безсмислена. Просто не трябва да и възлагаме толкова големи очаквания, нейния ефект се проявява след по-дълъг период от време. По-добре би било да наблегнем на пропаганда съсредоточена върху предстоящата криза, последствията и възможните изходи. Защото намаляването на петрола е едно такова рядко случващо се загряване на жабешката локва и не трябва да допуснем когато човечеството изскочи от нея да попадне в още по-мръсен гьол. Задължително трябва да се влезе в битка с лъжите на корпоративните медии и политиците и с още по-дълбоките лъжи насаждани от училището, кварталната църква и другите институции за промиване на мозъци. И това няма да стане само с излагането на логични аргументи пред хората. Ако всички ние постъпвахме логично, тогава никой нямаше да последва нацистите в тяхната лудост. Но милиони ги последваха. Няма сигурен отговор на това как най-добре хората възприемат истините (а и лъжите на манипулаторите). Може би трябва да се слезе на едно по-емоционално ниво на общуване. Да се покаже с примери как една малка общност от няколко човека е способна на голяма сила, когато хората разчитат на себе си. Когато мислят самостоятелно, действат сплотено и не оставят някой друг да решава вместо тях. Да се достигне до съзнанието на хората не толкова чрез "мисълта, че това е логично", а чрез "чуството, че това е добро". Когато хората ни чуят със сърцето, тогава ще им е по-лесно да ни чуят и с разума и ще е по-лесно и за нас да разкажем какво е "пряка демокрация", "народна съпротива" и "самоорганизран синдикат". Разбира се ние, сме анархисти и не трябва да използваме емоциите но начина по който го прави капитализма (дразненето на сексуалния нагон за продаване на стоките си, използването на чуството за страх за контрол, насаждането на завист за да няма солидарност и т.н). Да се обърнеш към емоциите, не значи да манипулираш. Никакви "клики от най-съзнателни анархисти" или "авангарди на пролетарията" не трябва да се създават. Видяхме до какво доведе подобно поведение на болшевиките.

Ако оставим капиталистите да имат контрол над ситуацията, светът ще продължи да върви по пътя към пълната катастрофа. Те ще се опитат да запазят днешното общество базирано на експлоатацията, но цената ще е висока - все по-голямо ограничаване на личната свобода. Войните за ресурси ще зачестят - Ирак е само епизод първи. На някой етап може да бъдат използвани и ядрения арсенал. Макар и само като ексцентрична теория, се чува твърдението, че съществува план до 2020 населението на земята да се намали с 80%. За анархистите не може да се каже, че са поклонници на подобни "теории на конспирацията", но не бива с лека ръка да отхвърляме предупреждението. През 30-те години на 20 век слухове за изграждането на нацистките лагери на смърта биха звучали също така налудничаво, но се видя, че избиването на няколко милиона не представлява сериозна техническа трудност. Днешните елити имат дори по-добри стратези и мозъчни тръстове, по-добри технологии и повече ресурси. Защо трябва да им се доверяваме сляпо, че са по-добри от нацистите ?

През последните години с невероятна лекота бяха въведени редица мерки, които ограничават свободата на хората. Най-обикновенния активизъм бе почти приравнен на терористичен акт. Това е само първата стъпка. След справянето с вътрешната съпротива ще се премине (по-скоро продължи) с избиването на глобално ниво. Дори в момента частни западни оръжейни търговци заливат Африка с оръжие, докато нищо сериозно не се прави за справянето с продоволствения проблем. Азиатското население също лесно може да бъде намалено. Достатъчно е да се спомогне за конфликт между две или повече от новите ядрени сили - Индия, Китай, Пакистан...

Но с всичките си непотвърдени планове за нов холокост и съвсем реални полицейски мерки, капиталистите не могат да избегнат катастрофата, единствено е възможно да я отложат и направят по-мъчителна. Изглежда най-добрия, ако не и единствения начин да се избегне наближаващото бедствие е да се преустрои обществото на простите анархистични принципи - където всеки ще има участие в делата на общността, които го засягат и вълнуват, хората ще действат доста по-разумно и спазвайки изначалните принципи на равенството и солидарността. Звучи доста идеалистично и наивно, но кой е казал, че ще е лесно ?

Ясно е едно - обществото трябва радикално да се промени. "Животът в безсмислен лукс" трябва да остане в миналото. Масовата медийна пропаганда трябва да спре. Земеделското стопанство трябва изцяло да се преустрои. Градската среда и транспортната ни система трябва също да се промени из основи - добро начало ще е обществения транспорт да стане изцяло безплатен. В помощ на науката и изследователите трябва да бъдат премахнати патентите и така наречените "авторски права" - всеки трябва да има достъп до всичката информация натрупана от човечеството. Много още неща трябва да се направят, но най-важното е да се справим с анти-социализацията и отчуждението сред хората, болестта причинена ни от капитализма и спъваща всичките пориви за промяна. Едва тогава имаме шанс за успех.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. segmadis - :)
11.10.2007 01:18
Браво, за пръв път като чета нещо толкова дълго през цялото време си мисля, колко е вярно всичко в него. Но повярвай ми, има изход и той наистина е в това да се стигне до напълно ново общество. За жалост такова нещо не става само на локално ниво в дадена държава а в цял свят.
И между другото аз лично съм на мнение, че двигателят с вътрешно горене е морално остарял още преди 40-50 години. Просто е най - простата и евтина за създаване форма на двигател, а и чрез петролът се контролират наистина цели държави както виждаш в случая с Русия в днешно време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nrg
Категория: Технологии
Прочетен: 534864
Постинги: 18
Коментари: 1008
Гласове: 498
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031